Honda NSX — японският суперкар, който накара Ferrari да се промени

През 90-те години японското автомобилостроене е превзело света. Автомобилите от страната на изгряващото слънце се радват на отлични продажби на всички големи пазари и са се превърнали в синоним на надеждност и ефективност. Въпреки това все още нещо им липсваше в имиджово отношение. В очите на масовата публика японският автомобил е вещ, която ти служи — и толкова. Не е обект на мечти и статус символ.

Японските производители имат своите спортни автомобили още от 60-те. Модели като Mazda Cosmo, Honda S800, Toyota 2000GT, Nissan 240Z и други днес са колекционерска ценност и имат статут на икони — но или са прекалено маломерни и маломощни за европейските и американските представи, или са прекалено бутикови като тираж, или са непознати извън Япония, или с времето „напълняват“ и загубват първоначалната идея.

За да преборят това схващане, всеки японски производител през 90-те създава серия от суперспортни автомобили. Така се появяват на бял свят Nissan GT-R R32, Toyota Supra MK IV и — не на последно място — Honda NSX. Именно суперавтомобилът на Honda е този, който има най-силно въздействие върху моето съзнание.

Независимо колко голямо турбо има Супрата, за мен тя винаги ще бъде нещо като напомпана Селика. Образите, които изникват в съзнанието, когато мисля за единия и за другия автомобил, са съвсем различни. Всеки от тях има свой собствен ореол, своя митология и свой микрокосмос — аз определено имам своя фаворит. Когато чуете “Toyota Supra”, първата асоциация е „Бързи и яростни“, Вин Дизел, нелегални гонки, гаражни тунинг експерти, автомобил, проектиран от комитет и т.н. Атмосферата, която Honda NSX носи със себе си, е съвсем различна.

Автомобилът е идея на един от визионерите в историята на световното автомобилостроене, компоновката му от самия зародиш е на суперавтомобил с централно разположен двигател — също като при именитите му италиански конкуренти — а в разработката взема участие най-великият пилот на всички времена — Ayrton Senna. Автомобил, замесен от такова тесто, няма нужда да се снима в евтини екшъни, за да придобие легендарен статус.

В крайна сметка NSX се появява на пазара през 1991 г. — годината, в която Сенна печели третата си титла във Формула 1 с болид на McLaren-Honda — и с дебюта си изпреварва с няколко години Audi A8 като първи сериен автомобил с изцяло алуминиева самоносеща каросерия.

Повечето от спортните японски автомобили от онова време имат доста сходства помежду си: мощността им е ограничена — поне формално — до около 280 к.с., дизайнът им е подчертано японски, компоновката им е класическа с предно разположен двигател и много от тях крият родствени връзки със скучновати семейни седани, популярни на японския пазар. И не на последно място — всички навяват асоциации с една определена филмова поредица, една определена компютърна игра, тунинг културата и нелегалните гонки.

На фона на всички тях подходът на Honda ярко се откроява. Honda пристигат първи на партито в началото на десетилетието. По това време те вече жънат плодовете на своята програма във Формула 1 и Ayrton Senna и Alain Prost имат вече по една титла зад волана на McLaren-Honda. Автомобилът на Honda е изцяло нов проект, започнал върху бял лист, нарича се NSX (съкратено от New Sport eXperimental), има компоновка с централно разположен двигател, подобно на италианските суперавтомобили на Ferrari и Lamborghini.

Двигателят е 3.0-литров V6 (C30A) с VTEC, 270 к.с. при 7100 об/мин и 285 Нм при 5400 об/мин, комбиниран с 5-степенна ръчна трансмисия. По-късните версии (след 1997 г.) получават 3.2-литровия C32B с 290 к.с. и 6-степенна кутия. Шасито е алуминиев монокок с двойни носачи отпред и отзад, разработени с технологии от Формула 1. Теглото — около 1 350 кг.

От 0 до 100 км/ч NSX ускорява за около 5,7 секунди (3.0), а максималната скорост е 270 км/ч. По данни на Best Motoring, NSX прави обиколка на Tsukuba Circuit за около 1:08 минути — съпоставимо с Ferrari 348 (1:09.5) и по-бързо от Porsche 911 Carrera (964).

Да — някой циник би казал с пренебрежение, че участието на Сенна е преувеличено и единствената обратна връзка, която инженерите получили от него е: „направете купето и шасито по-кораво“, нещо, което вероятно и Tak Iñoue би им казал. Няма как да гадаем дали е било така, но клипчето, в което Сенна с костюм и мокасини танцува върху педалите на NSX на пистата, и днес може да се види в YouTube.

Завършеният продукт изглежда като чистокръвен суперспортен автомобил, достоен конкурент на Ferrari 348. Нещо повече — бидейки Honda NSX — той превъзхожда 348 в много области, но главно в надеждност, качество на изработката, комфорт и практичност. И специализираната преса забелязва това. Например Джеръми Кларксън казва, че интериорът на 348 не отговаря на цената му и усещането при шофирането е като „колелата да са направени от дърво“.

Преди NSX това не би трогнало хората в Маранело и не би довело до драстични промени. Появата на първия надежден и комфортен суперавтомобил обаче води до коренно различна реакция и следващият модел F355, който по същество трябва да се разглежда като фейслифт на 348, има толкова различно потребителско преживяване, че Кларксън си купува 355. Тоест Honda освен че побеждава Ferrari на пистата през по-голямата част от 80-те, през 90-те принуждава италианците да правят по-добри автомобили.

Десетилетия по-късно, NSX-ът на Сена бе продаден на търг за над половин милион долара — напомняне, че легендите не остаряват, просто сменят собственика си.