Когато става дума за Джеймс Бонд, първият автомобил, за който се сещат повечето хора, е Aston Martin.
Има обаче и друг автомобил, който агент 007 кара на екрана — не по-малко легендарен. Това е Lotus Esprit.

Историята на модела започва в началото на 70-те години. Основателят на марката, Колин Чапмън, вече повече от десетилетие жъне победи във Формула 1 и други шампионати и е убеден, че е време да се отърси от имиджа на производител на евтини кит-коли и да премине във „висшата лига“, където шосейните автомобили на Lotus да се конкурират с Porsche и Ferrari.

Проектът получава вътрешното име M70. През 1971 г. Чапмън се среща с младия, но вече световноизвестен дизайнер Джорджето Джуджаро, който му предлага услугите си. Първите макети в мащаб 1:4 са готови по-късно същата година.

Първоначалните тестове във въздушен тунел дават разочароващи резултати и проектът е временно замразен. Italdesign и Джуджаро обаче не се отказват — използват модифицирано шаси от Lotus Europa, за да създадат пълноразмерен модел и да оборят скептицизма на Чапмън.

Докато проектът е „на пауза“, инженерите на Lotus разработват нов двигател с двувалова глава, базиран на блок от GM Vauxhall. Първият автомобил, който използва този двигател, е на конкурентите Jensen, които почти фалират заради множеството „детски болести“ на агрегата. След като проблемите са отстранени, когато Lotus възобновява проекта Esprit, двигателят вече е готов и надежден.

Завършеният автомобил е официално представен на Парижкия автосалон през 1975 г. и влиза в продажба през 1976 г. Той е оборудван с 2-литров четирицилиндров двигател с два горни разпределителни вала и мощност 162 к.с., свързан с петстепенна скоростна кутия, заета от Citroën и Maserati.
Окачването е изцяло независимо — отпред с горни А-рамена, а отзад с долни напречни носачи и вертикално разположени пружини и амортисьори.

След като използва опита си от моторните спортове, за да проектира шасито, Чапмън възлага на Джуджаро създаването на дизайна, вдъхновен от концепта Maserati Boomerang, и междувременно изглажда проблемите с двигателя благодарение на опита на Jensen.

Геният на Колин Чапмън обаче не спира дотук. След като автомобилът е готов, идва ред да се създаде шум и да се придаде бляскав имидж около него. А какъв по-добър начин от това да се появи в следващия Бонд филм?

Тъй като Lotus оперира с ограничен бюджет и не може да си позволи да плати на продуцента Къби Броколи за реклама, компанията подхожда като типичния Том Сойер. Според слуховете, те просто паркират необозначен предсериен Esprit пред филмовото студио — и автомобилът мигновено привлича вниманието. Самият Броколи решава, че това е колата за Бонд.

За снимките на The Spy Who Loved Me („Шпионинът, който ме обичаше“) Lotus предоставя шест автомобила, един от които е преработен в малка подводница от фирма във Флорида — Perry Oceanographic, Inc.. Подводницата е напълно функционираща и от т.нар. „мокър тип“, тоест корпусът не е водонепроницаем и операторите вътре трябва да носят водолазна екипировка.
От оригиналния автомобил остава само „черупката“, а снимачният екип я кръщава Wet Nellie, по аналогия с хеликоптера „Little Nellie“ от предишен Бонд филм.

„Мократа Нели“ участва в една от най-култовите сцени във франчайза — когато британският агент, преследван и обстрелван от хеликоптер, се хвърля с колата от скала в морето, а Lotus Esprit се превръща в подводница.
Някъде в киносалон в Южна Африка тази сцена вероятно е оставила дълбок отпечатък у невръстния тогава Илон Мъск. Години по-късно, вече с богатство, на което би завидял всеки Бонд злодей, Мъск купува на търг именно този специално преработен за снимките Lotus Esprit.

Извън филмовата си слава, Lotus Esprit постига и значителен пазарен успех. Ранните автомобили са възхвалявани за своето пътно поведение и повратливост, но критикувани за сравнително слабия двигател, тясното купе и липсата на пространство за краката.

С еволюцията на модела тези недостатъци постепенно са изгладени. Двигателят получава турбокомпресор при третата серия (S3), а през 90-те години е заменен от напълно нов осемцилиндров мотор.
Оригами-дизайнът на Джуджаро също търпи промени — през 1988 г. е преработен от Питър Стивънс, който по-късно ще създаде и легендарния McLaren F1.

След 28 години производство последният Lotus Esprit слиза от поточната линия на 20 февруари 2004 г. и е доставен на клиент в Чикаго.

Въпреки че по замисъл не е безкомпромисен свръхлек автомобил за пистата, а по-скоро гран туризмо за прекосяване на континенти — и за специални агенти — Esprit остава един от най-емблематичните модели на марката от Хетел.
И няма как да бъде иначе, когато е пресечната точка в онази въображаема „вен диаграма“, където се срещат толкова много велики имена.