5 типа купувачи с които ще се сблъскате, ако продавате евтино БМВ в Германия

1. Търговецът

Търговците са многобройни. Те са настойчиви и агресивни. Пишат съобщения от типа:
„Bruda, letzta Preis?“ („Последна цена, брат ми?“) или „Ich gebe 500 Euro und nehme das Auto heute.“ („Давам 500 кинта и я взимам днес.“)
Целта им е проста – да купят изряден технически и документално автомобил на цената на скрап и след това да го изнесат в Африка или бог знае къде. Досадни са, но от някаква гледна точка такава упоритост е достойна за уважение.

2. Скрападжията

Скрападжията ме догони направо на улицата (колата имаше табела с телефон и надпис „Продава се“). Беше немец и без да го питам, веднага се представи като търговец на скрап. Имаше вид на човек, който никога не е плащал данъци, и ако това, което той говореше, беше немски, значи аз съм учил някакъв друг език в училище.
След само три минутно кръгче с колата, той „откри“ три сериозни проблема, които по чудо бяха убегнали както на сервиза, така и на независимия експерт от TÜV SÜD само седмица по-рано. Въпреки това държеше да купи колата — но на половин цена.

3. Келешът (пардон, ентусиастът)

Келешът обикновено е тийнейджър, който досега не е имал автомобил. Мечтае за Е30 М3, но портфейлът и уменията му зад волана стигат само за Polo 6N 1.0.
Говорихме си около 20 минути по телефона. Пита ме колко собственици е имала колата (което при цена под една минимална заплата и възраст над 20 години си е мръсна дума), после и за М пакет. Интересно какво точно ще помогне М пакетът при 130 к.с. мощност…
След като му казах и моминското име на учителката ми от трети клас, и цвета на очите на първото ми гадже, той ми каза, че има 800 евро. Казах му, че за 800 евро може да си купи прекрасен електрически велосипед, и му пожелах приятен ден.

4. Хипстърът

Хипстърът идва с цялата си философия за „old but gold“. Той не купува кола, а емоция. Обикновено носи странна шапка и айфон с напукан екран.
Иска да превърне колата в „проект“ – ще я снима пред графити, ще качва сторита с #bmwclassic и ще казва на приятелите си, че това е „реалният драйвинг експириънс“.

5. Некоректният

Този беше от съседна на България държава. Имаше сезонна работа на Октоберфест и ме накара да дойда до работното му място за пробно кръгче. Разказа ми как е имал три автомобила от същия модел, които след чип тунинг са предали Богу дух, но въпреки това държеше да си купи същия автомобил – и пак да го тунингова.
Първото нещо, което направи, след като се качи в колата, беше да си свърже телефона със стереото и да пусне мазно манеле. Каза, че колата му харесва, не се пазари за цената и ме помоли да му я запазя до края на феста – без капаро, разбира се. Когато му писах след две седмици, така и не получих отговор.

6. Емигрантът

И той беше от съседна на България държава. Търсеше семеен автомобил в рамките на една минимална заплата и държеше да е BMW. Същия ден, в който писа, пристигна около шест вечерта. Пробва колата, зададе няколко смислени въпроса относно гуми и окачване, свали 200 евро от цената, брои кеш на капака и… повече не чух нищо от него.