Наскоро ми попадна една обява за класическа Alfa Romeo GTV.
На цената на ново Tonale Plug-In Hybrid или един гараж в краен софийски квартал можете да се сдобите с истинска Алфа – с transaxle компановка, задно предаване и свръхлимитирана серия от няколкостотин бройки.

Това, което прави най-силно впечатление на пръв поглед, е лентата в цветовете на дъгата в долната част на вратите. Това не е кичозен тунинг от 80-те, нито копие на състезателна ливрея като тези на Martini или Gulf Racing. Дори не е израз на подкрепа към ЛГБТ движението от страна на собственика.
Това са цветовете на Autodelta.

Днес придворни тунери като AMG, M GmbH, Alpina или Mugen имат легендарен статут, но Autodelta предшества повечето от тях с поне десетилетие.
Autodelta е основана през 1961 г. в Удине от Лодовико Чизола. Две години по-късно към нея се присъединява Карло Кити, а Alfa Romeo я превръща в своето официално спортно подразделение.

През 70-те Кити и екипът му разработват легендарния Tipo 33, с който Alfa Romeo печели световните шампионати за спортни автомобили през 1975 и 1977 г.. По същото време Autodelta участва и в програмата за разработка на F1 двигатели, с които Alfa се завръща на стартовата решетка чрез отбора на Brabham – а през 1978 г. зад волана на Brabham BT46 с Alfa двигател сяда Ники Лауда.

Горе-долу по това време се появява и автомобилът от нашата обява. За основа е използвано познатото купе Alfetta GTV, а целта е хомологация на автомобил по правилата на Group 4 за участие както в ралита, така и в туристически шампионати.
Периодът е зората на турбо епохата – Renault вече се състезава с турбомотори във Формула 1, а първите европейски турбоавтомобили като BMW 2002 Turbo и Porsche 930 Turbo трупат имидж както по трасетата, така и на пътя.

Логично, и Autodelta избира принудителното пълнене като решение за повече мощност на Alfetta GTV Turbodelta.
За основа е използван двулитровият bialbero (от итал. „два вала“) – познатият Alfa Nord двигател с два горноразположени разпределителни вала и карбураторна система.
За да понесе надеждно налягането от турбокомпресора KKK K26, двигателят претърпява множество промени: нови бутала и мотовилки, степен на сгъстяване понижена до 7:1, подсилени гарнитури на главата, подобрено охлаждане и преместен акумулатор в багажника.

Въпреки множеството промени има детайли, които издават, че това е първи опит с подобна технология и проект, изпълнен в кратки срокове – автомобилът няма междинен охладител, а заварките по въздуховодите напомнят повече на любителски тунинг, отколкото на заводски автомобил.

Официалната мощност е 150 к.с. при 5600 об./мин – едва с 20 повече от атмосферния вариант на базовия мотор.
Целта на екипа на Карло Кити не е върхова мощност, а висок въртящ момент в широк диапазон от обороти и избягване на характерната за конкурентите турбо-дупка.
С леки настройки в горивната система състезателният вариант на двигателя достига около 240–250 к.с.

Външно Turbodelta се отличава от простосмъртните си събратя с вече споменатите многоцветни „диско“ стикери по праговете, черен матов капак с функционални отвори за вентилация и няколко емблеми Autodelta.
В интериора се появява уред за налягането на турбото, разположен между скоростомера и оборотомера.

За хомологация Alfa Romeo произвежда малко над 400 екземпляра, повечето от които остават на италианския пазар, а само шепа достигат до други европейски страни.
Автомобилът участва в Италианския и Европейския туристически шампионат, както и в някои ралита, включително Рали Коста Брава през 1980 г., което се счита за негов първи официален старт.
Състезателните автомобили са бързи, но страдат от проблеми с надеждността и често отпадат поради технически повреди.

Макар по-късният GTV6 несъмнено да е по-зрял и практичен автомобил (доколкото една класическа Алфа изобщо може да е практична, разбира се), той дължи много от своите качества на уроците, научени от Turbodelta.

Спортната му слава може и да е далеч от тази на други легендарни модели на марката от Милано, но ограниченият тираж и специфичният му характер го правят изключително ценен сред колекционерите.
Един такъв екземпляр във Франция в момента се предлага за около 51 000 евро — почти двойно повече от по-популярния GTV6, който споменахме по-рано.

Все пак, статистиката и сухите цифри минават на заден план, когато става дума за първия турбо автомобил на Alfa Romeo – истинска екзотика, докосната от ръката на човека, отговорен за шедьоври като Ferrari F156 и Alfa Romeo Tipo 33.

Линк към обявата