Мнозина считат Италия за меката на дизайна, но през 50-те години на 20-ти век модата в автомобилния дизайн се диктува от Америка. През 1957 г. Харли Ърл и Дженерал Моторс пускат на пазара серия от модели с помпозни перки на задните калници и много скоро в Европа се появяват автомобили с подобни стилистични елементи – от Triumph през Mercedes до Москвич.

По-рано, в началото на 50-те, италианското студио Carrozeria Ghia изработва серия от няколко прототипа за Chrysler по дизайн на Върджил Екснър. Един от тях е Chrysler D’Elegance. Въпреки впечатляващия и елегантен дизайн, много малко от D’Elegance в последствие достига до серийните автомобили на Chrysler. Все пак дизайнът на Екснър стига до улиците в някаква форма.

По време на работата по прототипите, Екснър посещава неколкократно Италия и със собственика и главен дизайнер на Ghia, Луиджи Сегре, стават лични приятели.

След няколко години Екснър забелязва на улицата Volkswagen Karmann-Ghia и с учудване разпознава огромна част от своя Chrysler D’Elegance. Двата автомобила са от различен клас и с различна компоновка, така че не можем да говорим за пълно копие или плагиатство, но овалната линия на страничните прозорци, пропорциите в профил и плавно свличащата се надолу извивка на задните калници, напомняща женски хълбок, са поразително еднакви и няма как приликата да е плод на случайност. Сведенията относно това кой от служителите на Ghia е отговорен за дизайна на спортното купе на Volkswagen са противоречиви и няма пълна яснота по въпроса.

Според известния телевизионен водещ и автомобилен колекционер Джей Лено, събитията са се развили горе-долу по следния начин: шефовете на Карман и Фолксваген посещават студиото на Ghia, виждат недовършения прототип на Chrysler D’Elegance и казват в един глас: „Искаме това, само че на базата на VW Beetle!“. Както и да са се развили събитията в действителност, подобно съвпадение би вгорчило и най-сърдечните приятелства. Върджил Екснър обаче се оказва широко скроен. Според неговия биограф, американският дизайнер се почувствал поласкан и в известна степен доволен, че част от неговия труд е достигнала до широката публика, макар и под друго име.