През 20-ти век киното се превръща в най-масовата и достъпна форма на изкуство. Почти едновременно всички правителства по света яхват вълната и създават досадните (по думите на моите родители) кинопрегледи. Днес властта в киносалоните е в ръцете на международните корпорации и техните маркетолози, а сценарият на съвременните кинопрегледи е техен. Кола, чипс, дъвки, сладолед и трейлърът на следващия филм на Марвел са неща, които трябва или предпочитам да избягвам. Затова, когато ходя на кино, често закъснявам нарочно. Все пак се радвам, че един единствен път не го направих. Тогава видях една реклама, която си струваше повече и от филма, който гледах впоследствие. Парадоксално, филмът вече не го помня, но скоро се сетих за рекламата.

Автомобилът герой в нея е BMW Isetta, представител на т.нар. bubble cars – принудителен продукт на следвоенната оскъдица в Германия. Миниатюрен, аскетичен, с мотоциклетен двигател и без задна скорост. В очите на масовия днешен БМВ фен – направо жалък и заслужено забравен от историята. Неслучайно американският инфлуенсър Дъг Демуро, който обича да сравнява абсолютно всичко с последния модел на McLaren и Ferrari, определи Isetta като категорично най-лошия автомобил, който е шофирал. Естествено, светът е широк и дори и най-калпавите автомобили имат своите фенове. Те обикновено таят някакъв сантимент и имат своя история, свързана с автомобила. Такава история, свързана точно с BMW Isetta, има Манфред Костер от Германия, и съм убеден, че е на мнение, диаметрално противоположно на това на Дъг Демуро.

Манфред живее в Източен Берлин. В Западен Берлин живее неговият най-добър приятел и водач на BMW Isetta – Клаус-Гюнтер Якоби. Манфред също иска да живее в Западен Берлин.

Якоби е механик по професия и се наема с невъзможната задача да конструира тайник, способен да побере възрастен човек в автомобил с размери 2.35×1.40 м. Всъщност, миниатюрните размери на автомобила го правят идеален за целта. Пълноразмерен автомобил би бил обект на доста по-обстоен преглед при преминаването на стената. Клаус заменя резервоара с малка туба, повдига нивото на полицата пред задното стъкло и прави скрита врата зад седалките към тайника. Гледам снимка на микроавтомобила и се сещам за опитите за абсурдни рекорди по автосалоните с цел куриоз и реклама – 30 души в Мини. В нашата история задачата е по-трудна, а опасността за участниците е реална.

Клаус няма право да влиза в Източна Германия, затова търси доброволец да прекара автомобила през границата. Човек на име Вернер дочува разговор за плана и предлага услугите си. На 23 май 1963 те привеждат плана в действие и всичко има щастлив завършек.

След преминаването на стената, други хора също дочуват слухове за успешната операция и още осем души намират пътя си към нов живот на борда на BMW Isetta. Скоро след като изпълнява своята мисия, Клаус предава автомобила си за скрап, тъй като той не може да премине преглед след извършените промени. Запазва само ключа и спомена.

Спомените и истинските човешки истории са това, което може да направи най-невзрачния автомобил по-скъп от Ферари, а рекламата или кинопрегледът – по-запомнящи се от филма.