Наскоро прочетох във фейсбук, че много от децата на 90те са чакали да дойде неделя за да гледат „часът на Дисни“ по БНТ. Нямам спомени дали е било така и при мен, но това което аз нямах търпение да гледам в неделя беше Формула 1. Не мога да кажа със сигурност на каква възраст съм започнал да гледам и колко точно от това което се случва на пистата съм разбирал, н о помня, че бях за Шумахер. Нямам идея защо си избрах точно Шумахер, дали съм бил повлиян от пристрастност на някой от коментаторите, дали да правя на пук на баща ми, който беше за Деймън Хил или просто така. Факт е изборът ми на любим пилот тогава е сред малкото ми решения към които съм се придържал последователно и безкомпромисно. Когато премина във Ферари станах фен на Ферари и на италианските автомобили. Когато преместиха формулата по Ринг, а вкъщи нямахме кабел търсех начин да гледам състезанието някъде другаде, или с джобните си купувах вестник или списание ,за да науча резултата. За кариерата на Михаел може да пише много и пак няма да е достатъчно. Един красноречив пример би бил този, че след първото му пенсиониране, дори изначално ненавиждащата го британска публика и журналистическа гилдия го признава за най-великият в спорта. Мъри Уокър и Джереми Кларксън са го казвали поне веднъж в интервюта. Безапелационният начин по-който „мачкаше“ на пистата и неговата скромност извън нея ги накара да му простят греховете.  А за тях той имаше много. Измъкна с „мръсен трик“ първата си титла срещу техният любимец и сънародник, а след това превърна архиврагът на всички британски отбори – Ферари в машина за победи и счупи всички рекорди в спорта по онова време. „Бий за да те уважават!“, както се казва. Ако не вярвате, че британците вече обичат Михаел Шумахер, забележете реакцията на публиката, когато неговото лице излиза изпод каската на Stig в Top Gear.

След като си излях душата и знаете вече кой е детският ми идол, дойде време да се похваля. Първото пътуване, което направих с новият си автомобил, беше до Кьолн. Естествено снимах катедралата и пих Kölsch, но истинската причина за пътуването беше посещение на кьолнският клон на Motorworld.

Това за шумахерист като мен е равностойно на хадж. Напълно игнорирах десетките Бентлита, Ферарита и Поршета. Същите ги има и в Мюнхенският Motor World, a и отдавна са тривиална гледка по улиците. Колекцията е наистина впечатляваща и включва каски, ръкавици, състезателни екипи, купи, снимки и разбира се болиди. Почти всеки автомобил, който Михаел Шумахер е карал беше там. От Формула Форд и знаменитият зелен Jordan 191 до сребърните стрели от завръщането му с Мерцедес.