Преди няколко години, когато Tesla вече беше добила световна известност, но колите с тази марка все още не бяха масова гледка по улиците, имах своята теория за типичния клиент на Tesla. За мен, типичният клиент на марката беше някой, който се интересува от нови технологии и има висок жизнен стандарт, но няма никакво отношение към автомобилите, приема ги като сбор от съставните им части и необходимо зло. Общо взето, хора, които още едно време вместо бележник ползваха електронен органайзер и които са склонни да чакат на опашка за новия iPhone, но книжка изкарват някъде малко преди 30-годишна възраст и то по принуда и с отвращение. Да, но ето че дойде 2023 година и Tesla Model Y стана най-продаваният автомобил в световен мащаб. Един от щастливите клиенти беше и мой колега, който сияеше като малко дете на Коледа в деня, в който му я доставиха, и бързаше да ми покаже всички функции и екстри. Това ме убеди и аз да пречупя предразсъдъците си и да си запазя час за пробно кръгче.

Става дума за пробно шофиране от половин-един час, така че информацията за пробег с едно зареждане от първа ръка нямам. Колегата ми твърди, че при умерени температури и скорости нещо от рода на 400 км по магистрала е обичайно и постижимо. Също така, докато шофирам, обичам да правя само това и не мога да ви споделя дали можете да цъкате CS докато летите със 160 по автобана и дали можете да контролирате смарт пералнята си и кафемашината си от централния дисплей. Избрах да пробвам новият Модел 3 Highland Long Range.

Първи впечатления от външния вид: фейслифтът определено е огромна крачка напред. Досегашният Модел 3 за мен имаше едно леко безлично излъчване, като нещо безименно, създадено за компютърна игра с цел да не се плащат авторски права. Сега, само с промяна в предните и задните светлини, автомобилът изглежда по-нисък и агресивен, по-лек и във формите има идеален баланс между мъжествените и женствените линии. Също така, при внимателно вглеждане, сглобката изглежда на много високо ниво. При първата ми среща с Тесла преди години, неравномерността на фугите оставяше съмнение за автомобил, претърпял тежък инцидент, и след това съживен от неумел имитатор на Артур Тусик. Сега нещата са много по-добре, фугите са по-малки и напълно равномерни, наистина мисля, че критиките за сглобката и качеството на Тесла са вчерашен вестник и не са вече актуални. Но да влезем вътре. За целта натискаме дръжката, която в нормално положение напълно скрита във вратата. Заклетите фенове на марката ще ви кажат, че това е невиждано до момента в света уникален дизайн. Естествено, те не са виждали Fiat Barchetta от 1995 година.

В интериора също има промени. Първите Тесли отнесоха доста критики за качеството на материалите и сглобката. Не мисля, че при сегашните автомобили тези критики имат основание – еко кожата е мека и изглежда напълно като истинска, пластмасата също създава солидно впечатление, текстилът по таблото е приятен на допир, сглобката е почти перфектна и дори по изненадващо неравните за немските стандарти пътища около Тесла Център в Парсдорф не се чуват никакви паразитни шумове. Последното е впечатляващо, защото при отсъствието на звук от двигателя, дори въздухът от климатика на най-ниска степен се натрапва и може да ви влуди. С оглед на цената, основанията за критики към материалите трябва да са още по-малко. Докато първите Тесли бяха по-скъпи от немските премиум марки, сега Тесла намали на няколко пъти цените на своите автомобили, а всички останали автомобили поскъпнаха с минимум 30%. Сега базовият Модел 3 е в една категория с китайските електромобили и компактни семейни кросоувъри с малолитражен двигател. Ергономията ме оставя със смесени чувства. От една страна, позицията на седене е отлична, ниско като в старо БМВ или Хонда – аз съм 1,93м и близо 100 килограма и имам предостатъчно място за краката, коленете и главата, дори и да не изтеглям седалката възможно най-назад. Самата седалка предлага стабилна опора, има достатъчно дълги долна и горна част и е просто перфектна, воланът също е идеален като размери, дебелина и позиция. И тук имаме едно голямо „Обаче“.

С новия фейслифт на Модел 3, дизайнерите на Тесла са обявили тотален джихад на всички бутони. Реално имате само един мигач и клаксон върху самия волан, всичко останало е интегрирано в огромния таблет в центъра на арматурното табло. Поклонниците на Свети Илон ще ме обявят за кисел чичко, който не разбира какво е hip, cool и trendy, но истината е, че това решение противоречи на основни постулати на ергономията и за нещо като включването на чистачките трябва да отделите поглед от пътя и да извършите две движения, вместо едно без да се разсейвате. Както моята учителка по история обичаше да цитира: „Каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари.“ Реално проектирането, тестването и производството в голям тираж на едно нищо и никакво лостче или копче и свързаното с него окабеляване е изключително скъпо, това е причината суперкар като Ferrari F40 да ползва лост за мигачите от FIAT Uno и в Aston Martin Vanquish да откриваме бутони от Ford Focus. Tesla в началото ползваше елементи от Mercedes, но благодарение на няколко реда код и иначе прекрасният огромен екран, който така или иначе е на лице, вече няма нужда да прави и това. За да не съм прекалено голям хейтър, ще кажа, че най-важните функции все пак са интегрирани в бързи бутони в долната част на екрана и след известен период на привикване нещата не са толкова трагични, стига да нямате ръкавици или мазни пръсти от ядене на дюнер. Също така, екранът реагира светкавично и не ми се случи да се замисля и да не изпълни моята команда.

Но стига за творчеството на дизайнерите, нека видим какво са свършили инженерите. Потегляме в нормален режим и забелязваме, че първите милиметри от хода на педала на газта, чувствителността е умишлено намалена, за да се улесни паркирането и да не се стига до нежелани инциденти при маневриране. Въпреки изключително широките А колони, видимостта е ОК като за модерен автомобил, а системите за сигурност покриват идеално мъртвия ъгъл. При подаване на мигач, камери проектират върху централния дисплей пътната обстановка от съответната страна на автомобила. При движение по магистрала върху същият екран виждате от птичи поглед силуетите на автомобилите около вас, нещо като черно-бял вариант на играта GTA.

Все пак, да се върнем към основния въпрос. Това, което ме възхити най-много преди теста, беше динамиката. Усещането, когато смачкате газта, е коренно различно от това в автомобил с ДВГ. Хейтърите на електрички обичат да ги сравняват с тролеи. Имат право. Ако Tesla Model 3 е тролей, средностатистическият семеен автомобил с ДВГ и ръчни скорости е „Чавдар“. Родените „по Бай Тошово време“ знаят за какво говоря, за останалите пояснявам – двата вида градски транспорт си приличаха по това, че винаги бяха препълнени, но разликата е, че в Чвдарите миришеше на нафта и докато шофьорът му успее да намери къде е третата предавка, тролеят вече беше на следващата спирка. С две думи, ускорението е шок за всеки като мен, който се качва на Tesla от автомобил с ДВГ със 170к.с. и ръчни скорости, и заради особеностите на електромора, реално по-добро дори от това на сравним по мощност (и към днешна дата със сигурност по-скъп) бензинов автомобил. Когато решите да спрете, няма нужда да ползвате спирачката. Усещането от стандартната настройка на регенерацията е все едно сте постоянно на първа предавка в обикновен автомобил. Лично аз свикнах за няма и 2-3 километра и го намирам за изключително удобно. Свръхчувствителният педал на спирачката бих ползвал само в екстремни ситуации.  Колкото до поведението на пътя, сцеплението е отлично и дори при рязко ускоряване по влажна настилка няма никакви сътресения и реално за да стигнете лимита на автомобила трябва да отидете на писта. Тежестта на волана е нормален режим е адекватна по моите разбирания за всички ситуации, реакциите са бързи и във никакъв случай не може да предположите, че автомобилът тежи почти 2 тона. Обратната връзка и информацията за пътя е като при повечето автомобили с електрическа кормилна рейка и може да достигне нивата на доброто стара хидравлично серво.  Все едно, след едно кръгче от около 40-50 минути върнах Tesla-та обратно в Tesla Center Parsdorf и седнах в моя личен автомобил потънал в размисъл.

Първа мисъл: С оглед на цените на новите автомобили в момента, електромобилите не са бъдещето. Те са вече настояще, особено в средния клас, в който е и Tesla Model 3 Highland.

Втора мисъл: Това бъдеще в никакъв случай не е бавно, нито пък скучно или бездушно. Електромобилът като Tesla е по-динамичен и по-ефективен от много от конкурентите си с ДВГ. Дизайнът му поляризира и успява да привлече както фанатични почитатели, така и яростни привърженици. Когато една машина става обект на толкова много дискусии и привлича толкова много обществено внимание, е ясно, че в нея има нещо повече от сбора на съставните и части.

Трета мисъл: Моят автомобил, освен по-бавен и неефективен от Tesla, е всъщност и адски шумен. Ако бях от мнозинството, което възприема автомобила като средство за придвижване от точка А до точка Б, или карах нещо скучно и безлично като дизелов кросовър, това би ме влудило. Аз обаче харесвам звука на моя автомобил, и това е нещото, което със сигурност ще ми липсва сред време, когато всички ще караме електрически автомобили. Вероятно тогава някои производители ще открият нова ниша за хора като мен и ще продават електрически с ръчни скорости и синтезиран звук. Тогава най-после ще мога да се насладя на звука на Colombo V12, Busso V6 или Maserati Quattroporte, докато пътувам с (поне на теория) нулеви емисии. Това би било нещо като своеобразна никотинова лепенка за petrolheads.