ях ученик в гимназията и посещавах курсове по рисуване, тъй като исках да следвам автомобилен дизайн. Уроците бяха в едно читалище в квартала ми и всяка събота през зимата ставах рано и тръгвах пеш натам. При нормални обстоятелства пътят ми отнемаше около половин час. Но обстоятелствата не бяха нормални. Маршрутът ми минаваше край един блок, пред който беше изложена странна колекция от класически автомобили, очакващи реставрация. Сред експонатите имаше Opel Kadett Coupe, VW 1302, Opel Kapitän и други, които вече не помня. Но автомобилът, който не мога да забравя, беше Ford Mustang Fastback от 1967. Досущ като този, който Стив МакКуин кара в „Булит“. С единствената разлика, че колата във филма беше лъскава и маслено зелена на цвят, а тази пред очите ми в окраска матов шприц кит. Мустангът изглеждаше изоставен и занемарен, но всъщност беше напълно окомплектован и готов за боядисване. Стоеше в този си вид месеци наред и всяка събота ме отколебаваше от пътя ми и тотално ме хипнотизираше. Губех представа за времето и потъвах в мечти, съзерцавайки това въплъщение на американската мечта. Представях си, как откупувам изоставения автомобил от собственика му, довършвам реставрацията и обикалям с него широкият свят. В крайна сметка студът си казваше думата, вадеше ме от транса и аз пристигах премръзнал и посърнал с около половин час закъснение на курса по рисуване. Миналата седмица видях моят съсед да вади своят Shelby GT 350 от 1965 от гаража си и спомените за изоставения Мустанг в София изплуваха. И до ден днешен от всички поколения и варианти на Ford Mustang именно Fastback от 1967 е любимият ми. Ако се съди по цените на реставрираните екземпляри, явно не съм единствен.