Като студент ми се е случвало да хитрея и с известни доработки да ползвам едни и същ проект по две различни дисциплини при двама различни преподаватели. Оказва се че нещо подобно съществува и при големите дизайнерски студия. Pininfarina са партньор на Peugeot в продължение на десетилетия и са отговорни за дизайна на едни от най-успешните модели на марката. В края на 80те години новият модел от средния клас на Пежо 405 се разработва точно от италианското студио. По същото време Alfa Romeo също възлагат разработката на новият си флагман 164 нa Енрико Фумия от Pininfarina. Двата модела излизат на пазара с разлика от няколко месеца през 1987г и приликата е поразителна. Не е ясно дали са разработени от един и същ екип или двата екипа са делели едно помещение и някой е надничал през рамото на другия, но такова сходство няма как да е плод на случайност. Цялостният силует, пропорциите, характерната линия преминаваща през „талията“ на автомобилите и множество детайли. Въпреки това всеки от двата автомобила носи характерните черти на компанията майка като радиаторна решетка, светлини, интериор и не може да бъде сбъркан с представител на друга марка. Освен това в техническо отношение освен предното предаване двата модела нямат нищо общо ,а и са представители на два различни класа. Дизайнът е изключително модерен за времето си и дотолкова непреходен, че когато правят фейслифт и Alfa Romeo и Peugeot се ограничават до промени в интериора и арматурното табло. Пропорциите са класически, линиите семпли, цялостното излъчване импонира на общоприетите критерии за симетрия, елегантност и красота и не намираме нито един детайл който можем да отнемем или да добавим за да подобрим крайният резултат. Двата автомобила с пример за същността на индустриалният дизайн а именно – един чисто утилитарен продукт като масов семеен автомобил в случая освен да бъде функционален, да носи и естетическа наслада и да притежава качествата на произведение на изкуството.